Университетът – кол център

Наскоро разбрах, че Великотърновският университет е приютил белгииският кол център”Имро” и му е отдал под наем помещение, част от Ректората. Освен с невероятния изглед към хълма и исторически паметник “Царевец”, Ректората на ВТУ се вече привлича инвеститори, чиито принос за студентите обаче, няма да е много ползотворен, поради следните причини:

1. Работата в Имро не е упражнение по интелигентност, а тъкмо обратното – телефонен спам, съчетан с измами и най-общо казано – пране на пари. Според мен лично, без курса по холандски, ИМРО/Елитро не само употребяват базата, но и интелектуалния потенциал на този, кой знае защо вече корумпиран университет.

2. Познавайки начинът на управление и отношението на мениджмънта, довели до постоянното и завидно текучество в кол центъра в София, няма да се учудя ако скоро студентите от Великотърновския университет не предпочетат да ходят парт-таймъри в съседните села да копаят арпаджик вместо да слагат слушалките и да набират номера + да четат скрипт изразително… наподобявайки с акцента си белгийски селяни. А да, в тази фирма е забранено да казваш, че звъниш от България… обаждаме се казва от Deinze. Супер и то в старата столица на България.

3. Великотърновският университет не е вече дестинация на студенти с идеални резултати от кандидатстудентските изпити, а най-добрите специалности там – история, филологии и литература не са много доходоносни в бъдещ професионален план. Освен социално забавление и препитание за студенти, Имро може да се окаже и добър източник на академичен потенциал. Например г-н Дермюл може да защити някоя докторантура и да стане член на академичния съвет. Само че не трябва да забравяме, че на ръководни длъжности може би е поставил хора, които нямат завършено висше образование. Но това не е важно за г-н Ректора на ВТУ – проф.дпн. Пламен Легкоступ, за когото един белгийски инвеститор е стъпка напред за университета. Чудно ми е какво е усещането на други големи университети към подобен аматьорски автогол в академичното поле на България.

Лично аз ако имах връзките на г-н Легкоступ в Търновската община, бих уредил след 2 месеца, кол центъра на Имро да бъде преместен в красивата и уютна Турска махала, където и атмосферата е празнична, и хората са от умствения калибър на белгийския предприемач, по същия начин – близо до извора, но непиещи от него. А и там хората не стават като има сирени на 2ри юни и няма да има нужда, уважаеми белгийски шефчета да затваряте прозорците плътно и да ги заглушавате както правехте в София. Работата – приоритет номер едно за българските студенти, особено ако е полезна и приятна, както няма да е в случая.