След години в писане, рисуване и измисляне на варианти за издаване, книгата “Непреодолима сила” е вече факт.

Автори: Ст. Илев и В. Лалев
Издател: Ст. Илев
ISBN: Има
Корица: buksy (сп. Дъга)
Поръчки може да направите директно от http://1lev.eu или http://comix.cult.bg

Тематиката е хумористичен микс от разнообразни творчески включвания, които ще държат интереса ви през целите 128 страници. Илюстрации, супер качество и невероятно ниска цена: 6,00лв

Новият ми стар адрес. За контакти: stnle@1lev.eu

Очаквайте:

- книгата на Ст. Илев и В. Лалев “Непреодолима сила” през Септември, 2009

Ето как:

Първо, имаш написана книга, заглавие и знаеш в кой месец ще излезе. След това отиваш при местната ISBN  агенция и си получаваш ISBN номера.

НО! Ненапразно темата днес е “Как еди какво си става В БЪЛГАРИЯ“

Тук местната ISBN  агенция ще ти каже: “Без издател нямаш никакво право на ISBN номер, иди се регистрирай като фирма и ни се представи за издател или се обърни към издател. Довиждане!“. Така се случи с мен. Дълго време се чудех дали да се регистрирам като фирма и да се набутам с данъци и сума ти декларации, листи, лайна. Или да се обърна към някой издател, най-вероятно педераст, който или да ме прецака с кофти договор, или да ми вземе пари, или просто да ме разкара. И за това в българската ISBN агенция имаха решение – г-жа Дерменджиева ме посъветва да се обърна към Херон прес, които не само нямало да ми прочетат какво съм написал ами и щели да ми дадат ISBN номер. С гореспоменатата председателка на BG ISBN агенцията си писах, след което се наложи да спорим на място, след което я наредих пред шефовете на международната ISBN агенция, със следното основание:

На страница 38 от Mеждународното упътване към ISBN номерата, влязло в сила през 2005 година (някъде тогава и БГ ISBN агенция започва официално да съществува като такава), пише, че всеки автор има право на ISBN номер, независимо дали минава през издател или не:

Едва след като получих подкрепа от шефа на международната ISBN агенция (по email), аз успях да получа ISBN номер от българската. Иначе просто нямаше да стане, защото:

- живея в България, където няма издатели, а боклуци, перящи пари

- администрацията в България е подчинена на мафиотски браншови организации, държащи монопол в дадена дейност, спирайки малките играчи още на входа

- българската административна единица се страхува от мениджърски натиск отвън, за да не си изгуби хляба за едното нищо

- защото си мислеха, че ще се откажа и ще последвам тъпите им съвети, а няма да го направя по моя начин

- защото не знаят, че живея в България така, все едно вече съм емигрирал

Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий е един от символите на толкова скъпия ни празник 24 Май и като такъв, е редно да бъде съвършен и добре поддържан. Днес ми направи много кофти впечатление информацията, поднесена на сайта на библиотеката. Прилагам screenshot, показващ правописните грешки, които сам намерих, без да съм преговарял правилата за правопис от много години насам (сред тях има едни по-специфични, които трудно се запомнят, а учебника по български за 4ти клас още ги съдържаше).

Освен правописните грешки, на сайта ясно пише, че има днес “Ден на отворените врати” в Народната библиотека между 11:30 и 14:00ч. Само че нямаше – минах оттам точно около 13:00 и видях как мъж и жена поискаха да влязат да разгледат, а вратата беше затворена. Излезе охраната и им каза да си ходят.

Явно не само администрацията в Софийския университет има нужда от глобална реформа… На 20ти Май присъствах на церемонията по връчване на дипломи на завършилите Стопански факултет. След всичките глупости, които чухме като речи, трябваше да чакаме да ни връчат дипломите. От факултета искаха предварително да потвърдим 2 пъти присъствието си на връчването на дипломите. Въпреки невероятната им “организация”, аз бях сред 10-имата завършили студенти, които не си получиха дипломите. Стояхме в очакване, когато зам. деканът Иван Иванов обяви краят на церемонията… едно момиче дори се разплака, защото беше пълна отличничка; не само не я извикаха сред първите, които бяха отличници, но и изобщо не я извикаха. Добре че гаджето й беше по-як, защото почна да псува факултета и да пита какви са тия простотии. Аз не се учудих, защото от години знам, че администрацията в Софийския университет е не скапана, а абсурдно извратена. Искрено се радвам, че завърших СУ “Св. Климент Охридски”, не защото това ми даде нещо, а защото просто се махнах от там.

2.05.2009 – бях кум на сватба (вж www.twitter.com/stnle)

1 седмица след – на 9 Май сутринта се събудих от мяукане на малки котенца. Отворих вратата на терасата и видях там 3 малки котенца и майка им, която ги беше донесла. Постелих им моя блуза на терасата и им дадох мляко. Останаха си тук, но за съжаление във Вторник през деня нещо беше дошло на терасата и беше убило едното коте. Сега са две, но е малко страшно, защото кварталните котки се качват до терасата и искат да ги нападат, а в същото време свраките и гарваните дебнат… центъра на София, а си е същинска джунгла. Все още не знам какво животно беше обезглавило едното коте, но свраките и кварталните котараци са заподозрени.
Останалите две котета имат тоалетна, храна, вода, бункер, където се крият.

Cats on the Balcony

Сега работя върху новата ни стара книга с Веселин Лалев. С помощта на Владимир Бъксанов (ex-Дъга), който ми дава съвети за оформянето на книгата, скоро може да я печатаме и да я пусна в нета за продажба. Трябва да взема и шофьорска книжка преди това, че няма как да взема нещата от печатницата току-така.

Книгата, която родния пазар ще наблюдава безучастно, ще излезе в края на 2009 година, ще бъде 120 страници и ще съдържа размисли, разкази, разпити, разкрития, развлекателности, разнообразия и разни други работи. До момента съм набрал почти всички материали и работя по намиране на подходяща корица. Алтернативната и временна такава се вижда и във Facebook – ТУК. За предварителни поръчки, пишете на stnle@yahoo.com като ще има ъпдейти по развитието на книгата отново във фейсбук профила.

Издаването и разпространението ще е без намесата на издатели и книжарници (все едно правим религия без храм, но така е в началото…). Ще направя по-активна подготовката на книгата през Май.

Любимият на всички деца и младежи, които обичат да се обиждат на “луд” – 4ти километър. Преди малко прочетох статия за това как по времето на БКП, здрави хора, противници на партията са вкарвани там и им е поставяна диагноза за психично заболяване… Имало е отделение, до което достъп са имали само милиционери. Ужасна картинка, пред която филмът с Анджелина Джоли “Changelling” би бледнял в очите на милионите зрители… ако можеше да се направи филм по случая. Може би не случайно след падането на комунизма, българското кино не дава признаци за живот… а колко хубави сцени щяха да станат от това как след разпит с побой в националната следствена служба, противник на партията или жена, загубила добитъка и земите си след национализацията, бива откаран/а в удобното отделение на 4ти км и натъпкван/а с лекарства докато забрави кои/коя е и докато не се откаже от земното си право на собственост в полза на дебелички гаднярчета с пагони. Виждаме на картата и Ритуална зала… ако и тя се включи в картинката ще получим един чудесен завъшек на едно прекрасно съществуване… в името на държавата, която и до днес се управлява от същите тези структури, със същите тези методи. Интервюто по темата вижте тук:

http://www.geocities.com/decommunization/Articles/Milenkov.htm

Покрай множеството приемливи редакционни промени има и няколко, които ще обезсмислят закона като инструмент за борба с политическата корупция

1. Промяната в чл.9 ще позволи даването на пари на дружества контролирани от свързани с властта лица

2. Промяната в чл. 14 ще позволи укриването на важна информация за конфлитки на интереси

Днес 11 Март, 2009г. Парламентът обсъжда Закона. Нека използваме този повод за да заявим още веднъж несъгласието си с повечето от промените, чрез facebook, blogs, медии, форуми, skype… Ще се опитам да осигуря разпечатка с гласувалите “за”, “против” и “въздържал се”, както и кои са за гъби.

текст: Тодор Ялъмов

Може да се включите във facebook групата, където има повече информация и разяснения:

http://apps.facebook.com/causes/233115

Гласуването на първо четене на закона за допълнение и изменение…

Днес, на 2ри Март, 2009г. почина моята дългогодишна съквартирантка и приятелка на този свят – Петя. Като дете бях много самотен и нямах приятели, затова майка ми уреди една нейна приятелка да ни подари малко коте, което да ми е компания вкъщи докато тя и баща ми работят, а по-голямата ми сестра е на училище. Бях около 5ти. 6ти клас и много се зарадвах на идеята. Когато я взимахме, тя беше при майка си и не искаше да се отделя от нея. Всички други котенца обикаляха апартамента, а само нашето се беше свило при майка си. Беше Петък и реших да я кръстим Петя. Баща й се казваше Амадеус, а майка й не помня как се казваше. Времето вкъщи прекарвах с котката и дори спрях да си говоря сам докато нямаше никой вкъщи, а с нея – разказвах й уроци, които учих или си играехме. Ако не се лъжа, беше 1992 когато я взехме, тоест доживя около 15-16 години, което си е постижение за котка, но все пак е много неприятно да загубиш същество, което си обичал и с което си преживявал години от детството заедно.

Интелигентостта на животните, които обичаме ни кара да сме критични към уж интелигентните човешки същества, които подхождат по животински спрямо нас. Обичта към животните е условие един човек да не бъде идиот.

Лош старт на 2009г. и дано лошите новини, за които очаквам резултат отминат бързо и всичко бъде наред.